Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония
Сопраното Мария Радоева, ученичка на Кабаиванска, дебютира в Симфония № 4 на Густав Малер, под диригентството на Йорма Панула
За недългия си живот (51 г.) австрийският композитор Густав Малер създава десет симфонии, последната от които остава недовършена. Да напишеш симфония, за него означава с всички средства да изградиш нов свят.
Тази вечер в зала „България“ Мария Радоева ще стане част от този свят. Българско сопрано от школата на Райна Кабаиванска, дебютирала в Австрия и Италия като Мюзета („Бохеми“), Хана Главари („Веселата вдовица“), Абигейл („Набуко“), Семирамида („Семирамида“), Дорина и Дидона („Miseen Abyme”), Ермионе („Ермионе“) и др., ще изпълни сопрановата партия в Малеровата Симфония № 4.
За Малер (и за Мария) музиката е паралелният свят, в който се влагат всецяло, обсебени от амбиция за постигане на естетически максимализъм под скептичния поглед на ироничния ум. Малер често наричал своята Четвърта симфония „хумореска“, такова било и първоначалното и обозначение („Humoreske“). Но има предвид един особен вид хумор -описан от владетеля на младежкия му мироглед немски философ Жан Пол като единствено спасение от отчаянието, от трагедиите, които човек няма сили да предотврати, и от противоречията, чието отстраняване не е във властта му. Оттук и музикално-философското противопоставяне в „Четвъртата“ е хармония-дисхармония, а категориите, около които се гради са мисъл, смърт, Рай.
Финалната част е с текст от сборника „Вълшебния рог на момчето“ от Клеменс Брентано и Ахим Фон Арним. Тук е и сопрановата партия, по същество детски глас, разказващ за своя копнеж по Рая. Особеният хумор е в действие, представяйки Рая като място с изби и чифлици, където светците ловуват и готвят, ангелите пекат хляб, единадесет хиляди девойки танцуват, чиниите преливат и виното е безплатно. Разказът е ироничен, но също и драматичен в утопичния стремеж да сътвори картина, лишена от допускане за страдание.
Мария Радоева е изпълнявала Малер – Симфония № 2, през 2012-а във Франция, както и цикълът „Песни по поеми на Рюкерт“ през 2013-а в Германия. Нетърпелива е да дебютира сега в Симфония № 4 на Малер, партнирайки си със Софийска филхармония под диригентството на финландската легенда Йорма Панула. Твърди, че предизвикателството на партията е в ниските, нехарактерни за сопрано тонове, както и в свръхдължините на някои височини, които изискват междинно поемане на въздух. Мария, обаче, ги изпява на един дъх.
На първата репетиция впечатлява опитния диригент и с пианисимите си. Разговарят и за Райна Кабаиванска.
„Тя е една от най-силните и ерудирани личности, които съм срещала, а присъствието и е единствено по рода си. От нея съм научила, че ако си убеден в нещо, каквото и да става, никога не бива да се отказваш“, казва Мария за маестрата.
„Крехка и грациозна, но с внушителен глас“, „Голям диапазон и великолепно качество на звучене“, „Благороден блясък на колоратурите“, гласи австрийската критика за българското сопрано.
За нас остава да се насладим на красотата и таланта му в едно изключително произведение, в което се пее:
„Няма земна музика, която с нашата да се сравни“.