„Опералия“, първата стъпка на върха

Пласидо Доминго с победителите на „Опералия 2019“ Хавиер Андуага и Адриана Гонзалес. Снимка: „Опералия“

 

Как се прави политика в културата с участието на легендарни изпълнители като Пласидо Доминго и Райна Кабаиванска

„Опералия 2019“ – световният конкурс за млади оперни певци на Пласидо Доминго, приключи в петък вечер с тричасов концерт на дванадесет финалисти в Националния оперен театър в Прага, Чехия, и с церемония по тяхното награждаване. Големите победители са сопраното от Гватемала Адриана Гонзалес и тенорът от Испания Хавиер Андуага, наблюдава целият оперен свят в лайв стрийминга онлайн.

За своите 27 години развитие, конкурсът на Пласидо Доминго естествено се свърза с определението „най-престижният в света“. Тази оценка уверено се потвърждава от имената на лауреатите му, които от години са в афишите на големите оперни театри по света. Нина Стеме, Ерик Оуенс, Ервин Шрьот, Джойс ди Донато, Людовик Тезие, Орлин Анастасов, Роландо Виясон, Йозеф Калеха, Хуй Хе, Вирджиния Тола, Айлин Перес, Лизет Оропеса, Дмитро Попов, Ейнджъл Блу, Соня Йончева, Роза Феола, Стефан Поп, Прити Йенде, Рене Барбера, Аида Гарифулина, Симоне Пиацола и др. са артисти с големи кариери, някои със статут на суперзвезди в оперния свят, чийто първоначален успех се свързва с участието им в „Опералия“.

Кои са причините това оперно състезание да бъде толкова ценено и да се превърне в желан от стотици млади певци по целия свят трамплин за кариера?

Първата е журито, съставено от кастинг директори и генерални мениджъри на водещите световни оперни театри. В журито на „Опералия 2019“ бяха представени „Метрополитън“, „Ковънт Гардън“, „Театро Реал“ в Мадрид, „Лирик опера“ в Чикаго, Парижката опера, оперните театри в Монте Карло, Сантяго де Чили, Бон и домакините от Прага. Възможността на млади оперни певци (19 до 32 години) да се представят очи в очи на най-важните хора, определящи тенденциите в търсенето на оперния „пазар“, е изключителна, защото дава възможност, ако бъдат харесани, да получат бърз ангажимент на най-високо ниво.

„Когато Соня Йончева спечели „Опералия“ през 2010 г., веднага ѝ предложихме да е резервна певица (cover) в две продукции на Кралската опера“, казва Питър Катона, кастинг директор на „Ковънт Гардън“.

Втората причина се корени в гениалното маркетингово решение изборът на домакин на конкурса да е на ротационен принцип. Този прийом, характерен за всички световни спортни събития, е използван от „Опералия“ и в периметъра на оперното изкуство. Всяка година различен град и неговият първи оперен театър се ползва от честта да домакинства конкурса. Тази географска въртележка прави събитието глобално значимо, което пък носи подкрепа от най-високите властови етажи в града и държавата домакин.

В Чехия „Опералия 2019“ е подкрепена от Националната опера, Община Прага и три министерства – на културата, на регионалното развитие и на туризма, както и от големи местни спонсори. Самите послания на конкурса се насочват глобално.

      „Има много оперни конкурси. Това, което ние искаме, е да направим познати (на оперната сцена) певци от всички краища на света“, казва Доминго.

      „Има много оперни конкурси. Това, което ние искаме, е да направим познати (на оперната сцена) певци от всички краища на света“, казва Доминго.

Между първото си издание през 1993-а и последното от 2019 г. „Опералия“ е гостувала в Париж (3 пъти), Мексико, Мадрид (2), Бордо, Токио, Хамбург, Сан Хуан, Лос Анджелис (3), Вашингтон, Лейк Констанс регион – Австрия, Мадрид, Валенсия, Квебек, Будапеща, Милано, Москва, Бежинг, Верона, Лондон, Гуадалахара, Астана, Лисабон и Прага.

Трета е комбинацията от безпрецедентния награден фонд от $180 000 и предприемаческия подход към „Опералия“ като към семейно предприятие. Почти целият организационен екип е от членове на многобройната фамилия Доминго, а ръководи съпругата на Пласидо Марта Доминго, бивше сопрано и оперен режисьор. Тя е и постоянен член на конкурсното жури. Фамилните връзки, изпълнени с доверие и топлота, са голямо предимство за сплотеността и ефективната динамика на организационния екип. Родителите на Доминго – Пласидо Доминго-старши и Пепита Ембил – са звезди на сарсуелата (испанска оперета). През 1949 г. те основават своя собствена артистична компания в Мексико, където живеят по онова време. Традицията за семеен подход в арт предприемачеството е заложена още когато малкият Пласидо е на 8 години. Две от наградите на конкурса (всяка по $10 000) са именно за сарсуела и носят имената на Пласидо Доминго-старши и Пепита Ембил. Две награди на името на Биргит Нилсен по $15 000 се присъждат на певци, изпълняващи немски репертоар от Щраус и Вагнер. Една награда от $10 000 дава „Cultur Arte de Puerto Rico“. Големите награди за опера са Първа, Втора и Трета, съответно $30 000, $20 000 и $10 000. Присъждат се и при жените, и при мъжете. Има награда във вид на часовници „Ролекс“, за която публиката в залата гласува по време на финалния концерт. На финалистите, неспечелили изброените награди, се присъжда поощрителна премия от $5000. На практика всеки финалист получава отличие, напълно справедливо, защото до един са много добри.

Това са причните, кодирали успеха на „Опералия“ – но той би бил невъзможен, ако голямата обединителна и движеща сила не бе историческата фигура на Пласидо Доминго. Той участва в цялостната организация, първоначалната селекция, дирижира, водещ е на финалния концерт, но преди всичко обръща лично внимание на всеки от 40-те кандидати в първата фаза на конкурса, на всеки от 20-те във втората фаза, на всеки от 12-те финалисти. Участва в подготовката на изпълненията им, съветва ги за избора на ария и за нейното изпълнение. Влиза в ролята на ментор.

      „Преди финала на моя конкурс бях много нервна. Пласидо дойде при мен и ми каза: „Джойс, просто се наслади“. Тези думи звучат толкова семпло, но          проникнаха в мен и разбрах дълбоката им вярност. Дори и сега, преди да изляза на сцената, те отекват в главата ми. „Джойс, просто се наслади“, казва        Джойс Ди Донато.

Българите на „Опералия“

Българските успехи на „Опералия“ са първите награди на баса Орлин Анастасов (1999) и сопраното Соня Йончева (2010), както и достигането до полуфинал на тенора Михаил Михайлов (2017). Софийската публика ще може да види и тримата в предстоящия музикален сезон. Орлин Анастасов в концерта, посветен на Николай Гяуров на 23 септември в Софийската опера, Соня Йончева и Михаил Михайлов в общ концерт, организиран от Софийската филхармония на 15 ноември.

Свързан с България е и полският тенор Пьотр Бушевски, който е участвал в майсторски клас на Дарина Такова в Созопол. На тазгодишната „Опералия“ той получи поощрителна награда. Южноафриканското сопрано Прити Йенде, носител на Първа награда, наградата за сарсуела и наградата на публиката на „Опералия 2011“, е участвала в Международния майсторски клас на Райна Кабаиванска, организиран от Нов български университет. Виржиния Тола, сопрано от Аржентина, също носител на три награди – за сарсуела, на публиката и специалната награда от „Опералия 2000“ – е ученичка на Райна Кабаиванска от Академия „Веки – Тонели“ в Модена. През 2012-а Тола участва и в концерта на Пласидо Доминго в София.

Школата „Кабаиванска“

Още много имена от Школата „Кабаиванска“ се изявяват на съвременната оперна сцена. Мария Агреста, Вероника Симеони, Витория Йео, Андреа Каре, София Соловий, Симоне Лим, Селене Дзанети, Елиза Чо, Мария Радоева, Марили Санторо, Давиде Риу, Матео Десоле, Костадин Мечков, Рейналдо Дроз. Някои от тях от години са в А-листата на кастинг директорите, други са в периода на важните дебюти, устремени към слава и признание. Майсторските класове по вокално майсторство и артистична интерпретация на Райна Кабаиванска в Италия, последвани от тези в Испания, Франция, Швеция, България, Русия и Япония, създават през годините мрежа от музикални академии, театри и университети, верни на класическата вокална школа на италианското белканто. Интеркултурният обмен и голямата конкуренция, които са в основата на Школата „Кабаиванска“, поставят студентите в ролята не просто на учащи, но и на творци.

Свързан с школата е и проектът „Райна Кабаиванска представя своите студенти на международната оперна сцена“, стартирал през 2010 г. под егидата на Нов български университет. Целта на проекта е да представи младите артисти като цялостни състави в оперни постановки и концерти и да отвори пътя на най-изявените от тях към международната оперна сцена.

Невъзможно е да се направи пряко съпоставяне между „Опералия“ на Пласидо Доминго и Международните майсторски класове на Райна Кабаиванска. Основно поради разликата в целите. „Опералия“ представя млади певци, които са в началото на кариерата си и търсят световен форум за изява. Майсторският клас на Кабаиванска обучава и създава тези млади певци. Подготвя ги за конкурси и кариера. Връзката между Доминго и участниците в конкурса е между колеги от различни поколения. Връзката между Кабаиванска и участниците в класовете е учител – ученик. И тя никога не прекъсва. Общото в подхода на двамата велики артисти е щедростта в желанието да подпомогнат младите певци в името на великата кауза на оперното изкуство. Резултатите са налице – десетки певци от Школата „Кабаиванска“ и десетки победители от „Опералия“ пеят по световните сцени, предавайки нататък вокалното и артистично богатство, получено от техните ментори.

Кабаиванска и Доминго

Райна Кабаиванска и Пласидо Доминго се срещат за първи път в средата на 60-те години на миналия век. Двамата участват в оперен концерт в Сантяго де Чили. Тя е вече ярка световна оперна примадона с главни роли в „Ла Скала“, „Ковънт Гардън“, „Метрополитън опера“, „Сан Франциско опера“, „Театро Колон“ и др. Той е в началото на своята кариера с изяви в Мексико сити, Монтерей и Тел Авив. Българското сопрано забелязва вокалните качества и артистичната харизма на младия тенор и му предрича:

        „Ще бъдеш номер едно между тенорите на света“.

През 1969-а пътищата им отново се пресичат в „Метрополитън опера“ в Ню Йорк. Тя е Елизабета Валоа в „Дон Карлос“, той – Де Грийо в „Манон“. След тази среща Кабаиванска твърдо решава да направи така, че Доминго да пее в Италия. Няколко месеца по-късно, на 7 декември, в „Ла Скала“, Кабаиванска е Елвира в „Ернани“. В ролята на Ернани, с дебют в най-важния италиански оперен театър, е Пласидо Доминго.

Следват години на творческо партньорство с много спектакли и върхови постижения като „Манон Леско“ в Арена ди Верона (1970), с филма „Тоска“ (1976) с режисьор Джанфранко де Бозио, заснет в Рим по реалните места, описани в либретото, „Трубадур“ във Виенската опера (1978) с диригент Херберт фон Караян и др. Към днешна дата учениците на Кабаиванска Мария Агреста, Вирджиния Тола и Андреа Каре си партнират на сцената с Доминго.

                                                                                        Победителите на „Опералия 2019“

Победителите на „Опералия 2019“ Хавиер Андуага и Адриана Гонзалес спечелиха Първите награди за опера и наградите за сарсуела. Испанският тенор е на 24 г., учил е в музикалния колеж „Musikene“ в Сан Себастиян, Баския. Участвал е в различни майсторски класове, включително и на Хуан Диего Флорес. През 2016-а е избран за участие в Академия „Росиниана“ в Пезаро, там прави и международния си дебют като Кавалер Белфиоре от „Пътуване към Реймс“. Следват дебюти с главни роли в някои от престижните оперни театри – опера „Бастилия“ в Париж, Дворец на изкуствата „Кралица София“ във Валенсия, Театро Реджо в Парма, Театро Колон в Буенос Айрес и др.

На финала на конкурса в Прага Андуага бе избрал да се представи с „Äh! mes amis, quell jour de fete!…Pour mon ame“. Арията на Тонио от първо действие на „Дъщерята на полка“ на Доницети е всеизвестна с деветте си горни до-та, изключително трудна за всички тенори. Върховите изпявания принадлежат на Лучано Павароти („Метрополитън“, 1972) и на Хуан Диего Флорес („Ла Скала“, 2008). С избора на тази ария Хавиер Андуага игра ва банк. Ако я изпълни добре, няма как да не спечели, ако не – надеждите му за триумф увяхват. Изпълнението му бе с присъствие и свежа енергия, добро фразиране, чиста линия, хубава дикция, с изравнен глас, деветте до-та ги имаше, достигнати не с лекотата на Павароти, нито с финеса на Флорес, а с напрежението на дебютант, но ги имаше. Сърцато и отдадено представяне, което донесе победата на Хавиeр. Публиката реагира въодушевено и го награди с щедри аплодисменти.

Сопраното от Гватемала е на 28 г., завършва Университета във Вале (Колумбия) и студиото към Парижката опера. През 2017-а печели втора награда на конкурса „Франсиско Виньяс“ в „Театро Лисео“, Барселона. Дебютирала е в Парижката опера, „Театро Лисеу“, Оперните театри в Цюрих, Тулон и др. Победната си ария, дългата „Amour, ranime mon courage“ от „Ромео и Жулието“ от Гуно, подбрана подходящо от френски репертоар за демонстрация на перфектно произношение, Адриана Гонзалес представи музикално, с много артистичност, експресивно и с акценти. Хубавите пианисими придадоха ефект на изпълнението. Гласът е лек и овладян. Топъл, с характерен цвят в ниския регистър. В някои от високите тонове липсваше обем, но това не повлия на цялостното положително впечатление. Публиката аплодира ентусиазирано и с одобрение както певческото ѝ представяне, така победата ѝ в конкурса.