Няколко години след като официално спря да пее - и светът чества юбилейната й година - голямата оперна артистка Райна Кабаиванска присъства на сцената чрез своите ученици е все така заета. През септември тя ще дойде в България за традиционния си майсторски клас в Нов български университет, който тази година ще бъде и кастинг за постановка на "Турандот" в Софийската опера и балет. "Дневник" разговаря с певицата по телефона от дома й в Модена.
Разбрах, че дори в момента имате много напрегната програма. Как минава един ваш ден?
- Как става не знам - мисля, че е въпрос на характер. Още като се събудя, трябва нещо да правя. Тези дни например имах уроци в консерваторията в Модена - водя годишен майсторски клас, от рано сутрин до 6 вечерта. После започвам да контролирам онези, които някъде пеят – непрекъснато обсъждаме по телефона как вървят репетициите им, какво става. След което уреждам и пътувания. Сега отивам в Озимо - друг италиански град с много стара и прочута академия, където всяка година правя една седмица курсове. А после – в Рим за "Травиата", в която пее една моя ученичка. Миналата седмица бях във Венеция, където пееше друга моя ученичка. Слава богу, непрекъснато имам някаква цел в живота. Все още.
Колко ученици имате вече?
- Всъщност не се занимавам с много ученици. Не бих искала да давам напразни илюзии. Нашата кариера е много трудна. Вече има огромен наплив от млади певци, не се знае защо - може би защото протагонизмът на младите трябва някъде да излезе. И имам много кандидати за майсторските си класове. Но избирам преди всичко тези, в които има някаква сигурност за преуспяване.
Какви са знаците?
- На първо място, трябва да чувствам, че – ето, това са моите стари приказки: стара жена, стари приказки - носят малкото огънче на изкуството в себе си. Без талант изкуство не става. Има много гласове, но трябва и голям талант. А напоследък виждам, че трябва и голям характер – упорство, насоченост, интелигентност. Без глава кариера не става.
Защо казвате напоследък?
- Защото става много мъчно. Изискванията към младите днес са огромни. Трябва не само хубав глас, но и голяма музикалност, голяма музикална прецизност – нещо, което у българските млади не намирам често. И плюс това артистичност. За да си артист на сцената, трябва да си господар и на музиката, и на техниката. Днес режисьорите искат много. Тенденцията в операта е да се прави спектакъл – не толкова музика, колкото спектакъл. Така че младите трябва да са готови на всичко.
Как оценявате тази тенденция – положителна, отрицателна, неизбежна?
- Положителна е в смисъл на музикалната подготовка. Това, което и аз винаги съм търсела и може би съм демонстрирала... Според мен обаче не е положителна забежката у режисьорите, която преди всичко търси спектакъла и някакво обновление в постановката. Според мен операта има нужда от хора, които обичат и ценят музиката и не я оставят на втори план. Току-що например се връщам от Венеция, където видях една ужасна режисура, в Болоня видях много лоша режисура на "Кармен"... Възмущавам се, и то дори на висок глас.
Но това е положението. Не може да търсим нашия стар свят във вашия нов.
Какво желаете за внуците си? Предполагам, затова сте казвали, че не бихте искали да поемат по вашия път.
- О, изобщо не мисля. Виждам колко е различен светът, а си давам сметка, че никога не съм се намесвала и в решенията на дъщеря си. Както за щастие и моите родители не се намесваха. Всеки си избира пътя. Важното е да има талант.
Родителите ви имаха ли резерви спрямо кариерата ви?
- Може би имаха. Специално майка ми, която беше учителка по физика – много строга професия. Никога не ми каза нищо против избора ми, но си спомням, че когато се връщах първите години от гастроли в чужбина, казваше "Ех, пък ако си беше останала в София, сега щеше да си учителка..." Винаги имаше съжаление, до последно.
Е, в момента сте учителка. Сравними ли са двете удоволствия – преподаването и голямата сцена?
- Да, учителка съм, и то много строга. Но да си кажа право, когато реших да не пея преди около 5 години, нямах абсолютно никаква носталгия към сцената. За мен тя бе нещо свещено – там се чувствах на място, в свои води. Но не изпитвах носталгия, защото започнах да се качвам там чрез младите. Сега си спомням, че когато почина, моята стара учителка ми завеща своя пръстен с брилянт - единственото си богатство. Бе написала "Носи го по театрите". Мечтата й бе чрез мен той да остане в операта.
Как всъщност успяхте да напуснете България в онези времена?
- Разказвала съм тази история много пъти. Бях изявена студентка, когато спечелих стипендия за Болшой театър в Москва – тогава само там можеше да се ходи. С ходатайства стигнах до Вълко Червенков – този деспот на българския народ. Казах му "Моля ви да ми смените стипендията за Италия." Как така, рече той. Обясних, че там ще науча повече. И той с един голям жест я смени. Това бе една от онези инстинктивни борби, които непрекъснато подхващам.
Дали сте живот на своите героини, но има ли нещо, което, обратното, сте научили от тях?
- Не мисля, че обратното съществува. За мен реалният живот е нещо абсолютно различно от сцената. Но тя беше "нормалният" живот – онзи, в който бях най-истинска. Това е трудно за обяснение.
Как виждате бъдещето на оперното изкуство?
- Операта не може да загине, защото това е наследство, което носим с векове. Пеенето се ражда с нас - първата изява на човека е гласът, първо говорът, после песента. И операта трябва да остане с нас. Но смятам, че не по този пагубен начин - да се обновява на всяка цена; да се сменя епохата, да се сменят костюмите. Операта е култура, свързана със своето време. Ако се представя в епохата си, тогава и за младите ще е по-интересно да се запознаят с нея. А не да видят една Попея да се къпе гола, в баня с хидромасаж например.
Това са може би приказки на една бабичка. Но във всеки случай аз се боря – започвам една подписка сред всички големи личности в културата против тази така наречена модерна режисура.
Ако има интересуващи се артисти в България, как могат да се включат в нея?
- Предполагам, чрез вашия интернет (Смее се - бел. авт.). Ще видим. Когато пристигна в България през септември, ще говорим. Тази година ще бъде важна за майсторския ми клас, защото той е свързан с постановката "Турандот" в Софийската опера и ще има избор на певци.
Само сцената може да даде истинската ценност на певеца и певицата. Само там можеш да станеш или да не станеш артист. Което за мен е най-важното - артист с главно А.